Ти казваше, че се оплаквам от своята съдба.
Но не разбираше, че гледам с други очи на света...
Ти ме упрекваше, че спирам живота.
Но не усети как сама повика смъртта?...
Ти искаше от мен да бъда човек!?
Но нима не бях и по-рано?...
Ти искаше да бъда творец!
Но не усети ли в сърцето ми пламъка?...
Нека бъда морска вълна!...
Не убивайте бурния порив!...
Нека стигна със грохот брега!...
И се разбия в него със взрив!... ... ...
© Юлиан Владимиров All rights reserved.