Ти казваше...

Поезия

1K 0 1

Ти казваше, че се оплаквам от своята съдба.

Но не разбираше, че гледам с други очи на света...

Ти ме упрекваше, че спирам живота.

Но не усети как сама повика смъртта?...

Ти искаше от мен да бъда човек!?

Но нима не бях и по-рано?...

Ти искаше да бъда творец!

Но не усети ли в сърцето ми пламъка?...

Нека бъда морска вълна!...

Не убивайте бурния порив!...

Нека стигна със грохот брега!...

И се разбия в него със взрив!... ... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0