Ти казваше...

Поезия

1K 0 1

Ти казваше, че се оплаквам от своята съдба.

Но не разбираше, че гледам с други очи на света...

Ти ме упрекваше, че спирам живота.

Но не усети как сама повика смъртта?...

Ти искаше от мен да бъда човек!?

Но нима не бях и по-рано?...

Ти искаше да бъда творец!

Но не усети ли в сърцето ми пламъка?...

Нека бъда морска вълна!...

Не убивайте бурния порив!...

Нека стигна със грохот брега!...

И се разбия в него със взрив!... ... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0