12 мар. 2007 г., 18:50

Ти ли ?

864 0 5

 

Ти ли си жената от съня ми,

с която снощи тичах и лудях?

Ти ли спираше дъха ми,

в твоите прегръдки ли летях?

 

Ти ли беше тази птица,

която рееше се в мойте синева?

Ти ли даде ми искрица,

да пламне в мене любовта?

 

Ти ли ми огря лицето,

със слънчев лъч във утринта?

Ти ли караше сърцето,

да шепти "това е тя"?

 

Ти ли беше капката дъждовна,

утолила жаждата ми за любов?

Тебе ли целувах във нощта греховна,

ти ли вдъхна ми живота нов?

 

Ти ли си жената от съня ми,

за която толкова отдавна съм мечтал?

Ти ли си жената от съня ми,

без която даже миг не бих живял?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса, браво, Деяне!
  • Много хубаво!!!
  • Само ти знаеш верния отговор!!! Поздрави, Деяне!!!
  • Ти би трябвало сам да си отговориш на тези въпроси!
    Ако беше наистина тя...дали щеше да ги задаваш?
    Поздрав!
  • Сърцето най-вярно ти е подсказало отговора на всички тези въпроси! Щом е изгряла в съня ти като трепетно очаквана мечта, значи със сигирност Тя е Любовта!
    Много ми хареса стиха ти, Деяне! Преливаща нежност! Поздрави!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...