12.03.2007 г., 18:50

Ти ли ?

865 0 5

 

Ти ли си жената от съня ми,

с която снощи тичах и лудях?

Ти ли спираше дъха ми,

в твоите прегръдки ли летях?

 

Ти ли беше тази птица,

която рееше се в мойте синева?

Ти ли даде ми искрица,

да пламне в мене любовта?

 

Ти ли ми огря лицето,

със слънчев лъч във утринта?

Ти ли караше сърцето,

да шепти "това е тя"?

 

Ти ли беше капката дъждовна,

утолила жаждата ми за любов?

Тебе ли целувах във нощта греховна,

ти ли вдъхна ми живота нов?

 

Ти ли си жената от съня ми,

за която толкова отдавна съм мечтал?

Ти ли си жената от съня ми,

без която даже миг не бих живял?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса, браво, Деяне!
  • Много хубаво!!!
  • Само ти знаеш верния отговор!!! Поздрави, Деяне!!!
  • Ти би трябвало сам да си отговориш на тези въпроси!
    Ако беше наистина тя...дали щеше да ги задаваш?
    Поздрав!
  • Сърцето най-вярно ти е подсказало отговора на всички тези въпроси! Щом е изгряла в съня ти като трепетно очаквана мечта, значи със сигирност Тя е Любовта!
    Много ми хареса стиха ти, Деяне! Преливаща нежност! Поздрави!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...