Ти май ми повярва
Ти май ми повярва, чудо ли става,
къде да се дяна, така съм щастлив,
не мила, не искам награди и слава,
достатъчно е, че все още съм жив.
След като си, изтри очите ми каза,
това вече, Милчо, е истински стих,
добре, че започна, и не-се отказа,
когато аз плачех, (едва) сега ти простих.
Какво, че са нощите звездни, а-ааай ти,
стоиш пред екрана, като вцепенен,
и с тая, и с друга говориш по “скайпи”,
знам, че обичаш (само) единствено мен!
Добре си го казал, ВЕЧНО съм ТВОЯ,
това, мили, е вече един истински стих,
не на друга, само НА мен си ГЕРОЯ,
наистина, МИЛЧО, аз сега ти простих.
...
Добре, че повярва КаТИ, чудото става!
Къде да се дяна, поет съм щастлив!
Не мила, не искам награди и слава,
само две думи от тебе: ТиДа СиЖив!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ми Ки Все права защищены