Ти май ми повярва
Ти май ми повярва, чудо ли става,
къде да се дяна, така съм щастлив,
не мила, не искам награди и слава,
достатъчно е, че все още съм жив.
След като си, изтри очите ми каза,
това вече, Милчо, е истински стих,
добре, че започна, и не-се отказа,
когато аз плачех, (едва) сега ти простих.
Какво, че са нощите звездни, а-ааай ти,
стоиш пред екрана, като вцепенен,
и с тая, и с друга говориш по “скайпи”, ...