Съществувайки, бях нищо.

Ти ме сътвори - със устни и със длани.

А после тръгна.

Като вратичка ме затръшна

и ме разруши.

Два пъти нищо ме остави.

Ти с поглед сътвори очите ми -

направи ги проникващи в душата

и отразяващи чуждата душа.

А после тръгна. И за отразяване

остана само празнотата.

Остана само да се разруша.

Ти с устни сътвори ми устните -

направи ги даряващи фантазии

и жадни за любов и грях.

Без тебе устните ми чакаха напразно.

Без тебе огънят във тях умря.

Ти с думи сътвори душата ми.

Направи я разбираща, приемаща

споделяща се с целия ми свят.

Ала светът ми беше ти. Оставена

сама се сви душата в себе си

и, като всичко друго, закърня.