Aug 8, 2009, 11:43 AM

Ти ме сътвори 

  Poetry
799 0 1

Съществувайки, бях нищо.

Ти ме сътвори - със устни и със длани.

А после тръгна.

Като вратичка ме затръшна

и ме разруши.

Два пъти нищо ме остави.

 

Ти с поглед сътвори очите ми -

направи ги проникващи в душата

и отразяващи чуждата душа.

А после тръгна. И за отразяване

остана само празнотата.

Остана само да се разруша.

 

Ти с устни сътвори ми устните -

направи ги даряващи фантазии

и жадни за любов и грях.

Без тебе устните ми чакаха напразно.

Без тебе огънят във тях умря.

 

Ти с думи сътвори душата ми.

Направи я разбираща, приемаща

споделяща се с целия ми свят.

Ала светът ми беше ти. Оставена

сама се сви душата в себе си

и, като всичко друго, закърня.

 



 

 

 

© Аделина Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works

More works »