Съществувайки, бях нищо.
Ти ме сътвори - със устни и със длани.
А после тръгна.
Като вратичка ме затръшна
и ме разруши.
Два пъти нищо ме остави.
Ти с поглед сътвори очите ми -
направи ги проникващи в душата
и отразяващи чуждата душа.
А после тръгна. И за отразяване
остана само празнотата.
Остана само да се разруша.
Ти с устни сътвори ми устните -
направи ги даряващи фантазии
и жадни за любов и грях.
Без тебе устните ми чакаха напразно.
Без тебе огънят във тях умря.
Ти с думи сътвори душата ми.
Направи я разбираща, приемаща
споделяща се с целия ми свят.
Ала светът ми беше ти. Оставена
сама се сви душата в себе си
и, като всичко друго, закърня.
© Аделина Стоянова All rights reserved.