19 янв. 2009 г., 00:16

Ти ми беше последно убежище...

1.7K 0 33

Ти ми беше последно убежище...

 

Ти ми беше

последно убежище –

върволица

от сбъднати грешки.

И посока,

и стрък безнадежност,

и поредното

вглеждане в себе си...

Ти не плачеше

нощем. Притискаше

свойта сляпа и зла

самота.

Уморен,

до разсъмване скиташе

през студения пулс

на града.

Аз се врекох. Последно.

На себе си.

В дъх на люляк

разтворих очи...

Стоплих с длани крилата

на гълъби.

Напоих ги

със цветни сълзи.

Ти ми беше

последно убежище.

Днес аз нямам посока

и глас.

Име нямам. И спомен.

И минало.

Днес ще бъда до теб.

Просто Аз...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елмира Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тома, благодаря за обосновката.
    Моят замисъл обаче беше малко по-различен от твоя прочит. Не знам, може и аз да не съм се изразила съвсем точно...

    Та, финалът, и по-конкретно:
    "Днес аз нямам посока
    и глас.
    Име нямам. И спомен.
    И минало."
    го обвързвам с това:
    "Аз се врекох. Последно.
    На себе си."
    "Вричането" символно го приравнявах тук на отърсване от старото и започване на чисто... Затова е и "Просто Аз" накрая.

    Няма лошо, че прочитът ти е различен... Поздрав!
  • Прекрасно, дълбоко, внушаващо...
  • Разбира се, че ще се обоснова, Ели!
    Виж една Томска гледна точка:

    "Име нямам. И спомен.
    И минало.
    Днес ще бъда до теб.
    Просто Аз..."

    Това е като: беше всичко за мен, ама понеже сега вече не си, затова съм просто Аз.

    Сега, това може да има и яко тълкование тип: "Бях влюбена, ма вече ми мина, та виж сега с кого си имаш раБота." Ако това ти е идеята - хубаво. Уж.

    Но тогава не разбирам защо ще си "до него".

    Ей това ме дразни във финала ти. Иначе, няма начин да не отбележа, много се радвам, че предлагаш качество на читателите. Още повече бих се зарадвал ако ме убедиш в неверността на гледището ми по въпроса.

    П.П. И гълъбите като рима на "себе си" не ме кефят прекалено. В случай, че има значение.
  • Просто ТИ!
  • Мърмот, обещавам ти, че следващия път ще сложа отдолу „легенда” за гъбелите. Прегръдка. И благодаря.
    Доре, Поли – мечки. Много мечки.
    Рени, благодаря! Оценявам...
    Прегръдки на всички!

    Тома, критиката за заглавието я приемам. Обаче за финала не съм съгласна, че е развлечен. Когато решиш – аргументирай се, моля ти се, какво и защо не ти харесва. Като плюеш по стъклото, после размазвай – белким нещата се изяснили и гледката станала по-хубава... Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...