19 ene 2009, 0:16

Ти ми беше последно убежище...

  Poesía » Otra
1.7K 0 33

Ти ми беше последно убежище...

 

Ти ми беше

последно убежище –

върволица

от сбъднати грешки.

И посока,

и стрък безнадежност,

и поредното

вглеждане в себе си...

Ти не плачеше

нощем. Притискаше

свойта сляпа и зла

самота.

Уморен,

до разсъмване скиташе

през студения пулс

на града.

Аз се врекох. Последно.

На себе си.

В дъх на люляк

разтворих очи...

Стоплих с длани крилата

на гълъби.

Напоих ги

със цветни сълзи.

Ти ми беше

последно убежище.

Днес аз нямам посока

и глас.

Име нямам. И спомен.

И минало.

Днес ще бъда до теб.

Просто Аз...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмира Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тома, благодаря за обосновката.
    Моят замисъл обаче беше малко по-различен от твоя прочит. Не знам, може и аз да не съм се изразила съвсем точно...

    Та, финалът, и по-конкретно:
    "Днес аз нямам посока
    и глас.
    Име нямам. И спомен.
    И минало."
    го обвързвам с това:
    "Аз се врекох. Последно.
    На себе си."
    "Вричането" символно го приравнявах тук на отърсване от старото и започване на чисто... Затова е и "Просто Аз" накрая.

    Няма лошо, че прочитът ти е различен... Поздрав!
  • Прекрасно, дълбоко, внушаващо...
  • Разбира се, че ще се обоснова, Ели!
    Виж една Томска гледна точка:

    "Име нямам. И спомен.
    И минало.
    Днес ще бъда до теб.
    Просто Аз..."

    Това е като: беше всичко за мен, ама понеже сега вече не си, затова съм просто Аз.

    Сега, това може да има и яко тълкование тип: "Бях влюбена, ма вече ми мина, та виж сега с кого си имаш раБота." Ако това ти е идеята - хубаво. Уж.

    Но тогава не разбирам защо ще си "до него".

    Ей това ме дразни във финала ти. Иначе, няма начин да не отбележа, много се радвам, че предлагаш качество на читателите. Още повече бих се зарадвал ако ме убедиш в неверността на гледището ми по въпроса.

    П.П. И гълъбите като рима на "себе си" не ме кефят прекалено. В случай, че има значение.
  • Просто ТИ!
  • Мърмот, обещавам ти, че следващия път ще сложа отдолу „легенда” за гъбелите. Прегръдка. И благодаря.
    Доре, Поли – мечки. Много мечки.
    Рени, благодаря! Оценявам...
    Прегръдки на всички!

    Тома, критиката за заглавието я приемам. Обаче за финала не съм съгласна, че е развлечен. Когато решиш – аргументирай се, моля ти се, какво и защо не ти харесва. Като плюеш по стъклото, после размазвай – белким нещата се изяснили и гледката станала по-хубава... Поздрав!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...