Jan 19, 2009, 12:16 AM

Ти ми беше последно убежище...

  Poetry » Other
1.7K 0 33

Ти ми беше последно убежище...

 

Ти ми беше

последно убежище –

върволица

от сбъднати грешки.

И посока,

и стрък безнадежност,

и поредното

вглеждане в себе си...

Ти не плачеше

нощем. Притискаше

свойта сляпа и зла

самота.

Уморен,

до разсъмване скиташе

през студения пулс

на града.

Аз се врекох. Последно.

На себе си.

В дъх на люляк

разтворих очи...

Стоплих с длани крилата

на гълъби.

Напоих ги

със цветни сълзи.

Ти ми беше

последно убежище.

Днес аз нямам посока

и глас.

Име нямам. И спомен.

И минало.

Днес ще бъда до теб.

Просто Аз...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елмира Митева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тома, благодаря за обосновката.
    Моят замисъл обаче беше малко по-различен от твоя прочит. Не знам, може и аз да не съм се изразила съвсем точно...

    Та, финалът, и по-конкретно:
    "Днес аз нямам посока
    и глас.
    Име нямам. И спомен.
    И минало."
    го обвързвам с това:
    "Аз се врекох. Последно.
    На себе си."
    "Вричането" символно го приравнявах тук на отърсване от старото и започване на чисто... Затова е и "Просто Аз" накрая.

    Няма лошо, че прочитът ти е различен... Поздрав!
  • Прекрасно, дълбоко, внушаващо...
  • Разбира се, че ще се обоснова, Ели!
    Виж една Томска гледна точка:

    "Име нямам. И спомен.
    И минало.
    Днес ще бъда до теб.
    Просто Аз..."

    Това е като: беше всичко за мен, ама понеже сега вече не си, затова съм просто Аз.

    Сега, това може да има и яко тълкование тип: "Бях влюбена, ма вече ми мина, та виж сега с кого си имаш раБота." Ако това ти е идеята - хубаво. Уж.

    Но тогава не разбирам защо ще си "до него".

    Ей това ме дразни във финала ти. Иначе, няма начин да не отбележа, много се радвам, че предлагаш качество на читателите. Още повече бих се зарадвал ако ме убедиш в неверността на гледището ми по въпроса.

    П.П. И гълъбите като рима на "себе си" не ме кефят прекалено. В случай, че има значение.
  • Просто ТИ!
  • Мърмот, обещавам ти, че следващия път ще сложа отдолу „легенда” за гъбелите. Прегръдка. И благодаря.
    Доре, Поли – мечки. Много мечки.
    Рени, благодаря! Оценявам...
    Прегръдки на всички!

    Тома, критиката за заглавието я приемам. Обаче за финала не съм съгласна, че е развлечен. Когато решиш – аргументирай се, моля ти се, какво и защо не ти харесва. Като плюеш по стъклото, после размазвай – белким нещата се изяснили и гледката станала по-хубава... Поздрав!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...