22 апр. 2022 г., 18:09

Ти не знаеш

675 0 2

Ти не знаеш колко много съм те чакал аз 

Ти не знаеш колко пъти бях на ръба 

Ти не знаеш колко пъти страдах от самота 

Ето че ти се появи 

И живота ми спаси 

Бях на косъм аз 

Но ти ме обикна в този късен час 

И слънце изгря за мен 

Дойде най-накрая щастлив ден 

Ти не знаеш как те чаках аз 

Ти не знаеш колко за теб плаках аз

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления на първо място за добре дошъл! След това, виждам, че има идея и мисъл и то положителна, което е много хубаво, но това повторение защо?, давам го като съвет, тъй като аз съм писал много и съм син на филолог. Ако искаш да продължаваш да пишеш съветът ми е да се запознаеш с някои от големите поети наши, просто за да видиш едно добре изглеждащо стихотворение, това ще ти помогне много за следващите ти! Не се отказвай, просто трябва малко да се усъвършенстваш. Успех за напред!
  • Чудесно написано! "Ето, че ти се появи и живота ми спаси" - много прочувствено!
    Чакането винаги си заслужава! Вселената някой път иска да ни научи на търпение, че да оценим радостта от даровете след това!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...