5 нояб. 2020 г., 21:54  

„Ти няма да избягаш от слънчасалото лято“* 

  Поэзия
261 5 13

Ти си лъка

от думите пленен,

изпънат

от нарочените ми грешки

и може би

си жаден само в мен,

защото ме обикна по човешки.

Стрелата ти

попаднала е в плен,

откъм гърба

до лявата ми плешка.

Сега ще си

слънчасваш само в мен,

защото те обикнах нечовешки.

--------------------------------------------------

*Благодаря, Петре! Заглавието е от твое стихотворение:

 

https://otkrovenia.com/bg/stihove/kvadratna-obich

 

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Абе тая свобода ще ни разсипе, Заре
  • Душа - anima, вятър - anemos
    Душата е като вятъра, свободна !
    Красиво
  • Душата не трябва да се пуска много, Петре... че току-виж се заДуши някой Така да е, Наде. Вили, щом ти харесва..! Права си, Силве. Обаче Петър ши "байрака, аз му турих знака... " на квадратната обич. Благодаря ви, че се спряхте тук.
  • О, нечовешки е- със сигурност, Краси! Любовта е от Бог. Прекрасно е!
  • А така, отпусни я тази душа...
  • Шепичка думички - мехлем, на рана...
  • Това е бижу!
  • Не ставаше въпрос за мен, но както и да е
  • Краси, при теб няма лоши филми! 😊
  • Всеки финал е готин, когато филмът си е заслужавал, нали Юри>>!
  • Деа, е права - стахотен финал, Краси!
  • Благодаря ти, Деа.
  • Много ми хареса финалът!
Предложения
: ??:??