5.11.2020 г., 21:54  

„Ти няма да избягаш от слънчасалото лято“*

454 5 12

Ти си лъка

от думите пленен,

изпънат

от нарочените ми грешки

и може би

си жаден само в мен,

защото ме обикна по човешки.

Стрелата ти

попаднала е в плен,

откъм гърба

до лявата ми плешка.

Сега ще си

слънчасваш само в мен,

защото те обикнах нечовешки.

--------------------------------------------------

*Благодаря, Петре! Заглавието е от твое стихотворение:

 

https://otkrovenia.com/bg/stihove/kvadratna-obich

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Абе тая свобода ще ни разсипе, Заре
  • Душа - anima, вятър - anemos
    Душата е като вятъра, свободна !
    Красиво
  • Душата не трябва да се пуска много, Петре... че току-виж се заДуши някой Така да е, Наде. Вили, щом ти харесва..! Права си, Силве. Обаче Петър ши "байрака, аз му турих знака... " на квадратната обич. Благодаря ви, че се спряхте тук.
  • О, нечовешки е- със сигурност, Краси! Любовта е от Бог. Прекрасно е!
  • А така, отпусни я тази душа...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....