5.11.2020 г., 21:54  

„Ти няма да избягаш от слънчасалото лято“*

457 5 12

Ти си лъка

от думите пленен,

изпънат

от нарочените ми грешки

и може би

си жаден само в мен,

защото ме обикна по човешки.

Стрелата ти

попаднала е в плен,

откъм гърба

до лявата ми плешка.

Сега ще си

слънчасваш само в мен,

защото те обикнах нечовешки.

--------------------------------------------------

*Благодаря, Петре! Заглавието е от твое стихотворение:

 

https://otkrovenia.com/bg/stihove/kvadratna-obich

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Абе тая свобода ще ни разсипе, Заре
  • Душа - anima, вятър - anemos
    Душата е като вятъра, свободна !
    Красиво
  • Душата не трябва да се пуска много, Петре... че току-виж се заДуши някой Така да е, Наде. Вили, щом ти харесва..! Права си, Силве. Обаче Петър ши "байрака, аз му турих знака... " на квадратната обич. Благодаря ви, че се спряхте тук.
  • О, нечовешки е- със сигурност, Краси! Любовта е от Бог. Прекрасно е!
  • А така, отпусни я тази душа...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...