Ти си лъка
от думите пленен,
изпънат
от нарочените ми грешки
и може би
си жаден само в мен,
защото ме обикна по човешки.
Стрелата ти
попаднала е в плен,
откъм гърба
до лявата ми плешка.
Сега ще си
слънчасваш само в мен,
защото те обикнах нечовешки.
--------------------------------------------------
*Благодаря, Петре! Заглавието е от твое стихотворение:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/kvadratna-obich
© Красимира Чакърова All rights reserved.
Така да е, Наде. Вили, щом ти харесва..! Права си, Силве. Обаче Петър ши "байрака, аз му турих знака... " на квадратната обич. Благодаря ви, че се спряхте тук.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
