Ти си лъка
от думите пленен,
изпънат
от нарочените ми грешки
и може би
си жаден само в мен,
защото ме обикна по човешки.
Стрелата ти
попаднала е в плен,
откъм гърба
до лявата ми плешка.
Сега ще си
слънчасваш само в мен,
защото те обикнах нечовешки.
--------------------------------------------------
*Благодаря, Петре! Заглавието е от твое стихотворение:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/kvadratna-obich
© Красимира Чакърова All rights reserved.
Така да е, Наде. Вили, щом ти харесва..! Права си, Силве. Обаче Петър ши "байрака, аз му турих знака... " на квадратната обич. Благодаря ви, че се спряхте тук.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
