13 февр. 2015 г., 08:57

Ти нявга бил ли си на панаир?

604 0 6

Ти нявга бил ли си на панаир?

 

Ти нявга бил ли си на панаира?
когато въздухът е „скара бира”,
мамите ни с хубавите дрехи,
на бащите ни в ръка по бира се намира,
а ти си въорежен с доспехи -

„пищак” със капси и рапира!


От филийката с кебапче-сокче пръска
в чашата - сироп от теменужки фъшка,
захарен памук на клечка,
хапва малка буболечка,
панделчицата и е поизкривена 
и тя е тооолкоз удивена!

 

Шарените кончета на въртележка,
и виенско колело отсреща,
нашите играят румба на мегдана,
татко е прихванал мама – 
музиката и танго подхвана!

 

На „синджирите” пищят кат’ бесни,
чуват се тук там пиянски песни,
Вихърът наднича на момите във полите,
а те са румени и са засмени
прибират ги – не толкоз засрамени.

 

На стрелбището със пушкалата,
е и циганка с цигара във устата,
смигва ти със блясък хитричък в очите,
и ти си омагьосан от стрелбите!

 

Вече притъмнява във небето,
но в душата ти е топло, светло,
панаирът в друго село заминава,
но в душата детска панаирът продължава!

Р. Първанова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво описание.
    Върна ме в детските ми години,
    когато такива панаири бяха особени
    и скъпи за душата празници,
    особено за децата!
  • Хубав е този панаир, децата се радват-какво повече ни трябва за да сме щастливи?
  • Стойне, радвам се, че харесваш моя "панаир",благодаря! Стилян, благодаря и на теб - не видяхме келепир, но бяхме в детството си на истински панаир!
  • Чудесно си пресъздала панаира в творбата си. Почти ми замириса на кебапчета, Рени! Много истинско изглежда!
    Поздравявам те! Браво! Приятен ден!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...