Feb 13, 2015, 8:57 AM

Ти нявга бил ли си на панаир?

  Poetry » Other
603 0 6

Ти нявга бил ли си на панаир?

 

Ти нявга бил ли си на панаира?
когато въздухът е „скара бира”,
мамите ни с хубавите дрехи,
на бащите ни в ръка по бира се намира,
а ти си въорежен с доспехи -

„пищак” със капси и рапира!


От филийката с кебапче-сокче пръска
в чашата - сироп от теменужки фъшка,
захарен памук на клечка,
хапва малка буболечка,
панделчицата и е поизкривена 
и тя е тооолкоз удивена!

 

Шарените кончета на въртележка,
и виенско колело отсреща,
нашите играят румба на мегдана,
татко е прихванал мама – 
музиката и танго подхвана!

 

На „синджирите” пищят кат’ бесни,
чуват се тук там пиянски песни,
Вихърът наднича на момите във полите,
а те са румени и са засмени
прибират ги – не толкоз засрамени.

 

На стрелбището със пушкалата,
е и циганка с цигара във устата,
смигва ти със блясък хитричък в очите,
и ти си омагьосан от стрелбите!

 

Вече притъмнява във небето,
но в душата ти е топло, светло,
панаирът в друго село заминава,
но в душата детска панаирът продължава!

Р. Първанова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво описание.
    Върна ме в детските ми години,
    когато такива панаири бяха особени
    и скъпи за душата празници,
    особено за децата!
  • Хубав е този панаир, децата се радват-какво повече ни трябва за да сме щастливи?
  • Стойне, радвам се, че харесваш моя "панаир",благодаря! Стилян, благодаря и на теб - не видяхме келепир, но бяхме в детството си на истински панаир!
  • Чудесно си пресъздала панаира в творбата си. Почти ми замириса на кебапчета, Рени! Много истинско изглежда!
    Поздравявам те! Браво! Приятен ден!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...