4 апр. 2012 г., 11:41

Tи пак си тук

1K 0 7

        Ти пак си тук                                                                                         

 

Oблак с облак  затанцува,                                            

шепне вятър помъдрял,                                           

с полъх нежности рисува,                                           

 в пролетта до мене спрял.
                                           

Дълго ти към мен пътува,                                           

в зимни бури оцелял,                                            

днес сърцето ми валсува                                            

с трепет весел мадригал.
                                           

С обич пак кръвта буошува,                                            

слънчев лъч е засиял,                                            

облак с облак се целува,                                           

в любовта се слял.
                                           

Днес сърцето не тъгува                                            

няма скръб, печал,                                           

любовта ми не сънува                                            

сън е, в пролет оживял.
                                                     

03.04.2012

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Сиркавара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...