Оазис съм в пустинята на бездната
и в него къпеш своите мечти.
Отпиваш глътка от изкуството
да нарисуваш силуета ми с очи.
Разсъбличаш всяко очертание,
да разгадаеш същността
на нежната ми топлина,
а аз разливам се
като изгарящ пясък,
през пръстите на твоята душа.
И правиш крачка, за да ме докоснеш,
сякаш сливам се с безкрайния ти необят, ...