Ти, перце и сътвореното...
Оазис съм в пустинята на бездната
и в него къпеш своите мечти.
Отпиваш глътка от изкуството
да нарисуваш силуета ми с очи.
Разсъбличаш всяко очертание,
да разгадаеш същността
на нежната ми топлина,
а аз разливам се
като изгарящ пясък,
през пръстите на твоята душа.
И правиш крачка, за да ме докоснеш,
сякаш сливам се с безкрайния ти необят,
но всъщност само мъничко перце съм
от непредсказуемия свят...
Хвърляш се в дълбочина на мислите ми,
закърмени-огньове на роденото...
Да!
Венчани сме от сънища
в огнището на
Сътвореното!
© Цветето Б. All rights reserved.
