djussy (Снежина)
5

4 авг. 2019 г., 22:12

Ти (Писмо от него)

Поэзия

734 2 2

Ти, глупава моя жена,

ти, с двете звезди под клепачите,

разбираш ли, нямаш вина.

Аз просто...съм от играчите.

Твоята нежна, кристална душа

беше най-чистото нещо

и ти подари я сама.

Аз сложих я с другите вещи.

Забравих за нея. Но тя -

блестеше във моите нощи,

слепеше ме...и аз онемявах

и гледах я още и още...

Какво не ми стига сега?

Уж всичко си имам, но твоето име...

И кръстих на теб любовта.

Познавам я вече, прости ми...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0