Ти (Писмо от него)
Ти, глупава моя жена,
ти, с двете звезди под клепачите,
разбираш ли, нямаш вина.
Аз просто...съм от играчите.
Твоята нежна, кристална душа
беше най-чистото нещо
и ти подари я сама.
Аз сложих я с другите вещи.
Забравих за нея. Но тя -
блестеше във моите нощи,
слепеше ме...и аз онемявах
и гледах я още и още...
Какво не ми стига сега?
Уж всичко си имам, но твоето име...
И кръстих на теб любовта.
Познавам я вече, прости ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежина Всички права запазени
