Ти питаш ме защо съм плакала,
очите ми защо са пълни със сълзи.
Не съм. Нима съм те очаквала?
Не виждаш ли, че дъжд вали?
Ти питаш ме защо не съм заспивала
и нощите превръщам в дни.
Да. Тежат клепачите,
но твойто безразличие убива ме, уви...
Ти питаш ме защо съм чакала...
И отговор не търсиш. Знаеш го, нали?
Защото искам в тебе да се сгуша,
и вместо сълзи, да срещам ...