2.09.2007 г., 13:04

Ти питаш ме защо съм плакала

1.1K 0 10
Ти питаш ме защо съм плакала,
очите ми защо са пълни със сълзи.
Не съм. Нима съм те очаквала?
Не виждаш ли, че дъжд вали?

Ти питаш ме защо не съм заспивала
и нощите превръщам в дни.
Да. Тежат клепачите,
но твойто безразличие убива ме, уви...

Ти питаш ме защо съм чакала...
И отговор не търсиш. Знаеш го, нали?
Защото искам в тебе да се сгуша,
и вместо сълзи, да срещам
усмивка в твоите очи.

Ти питаш ме защо съм търсила?
Търсих, рових се пътека своя да открия.
И, отърсвайки се от тегобите,
с теб по таз пътека да вървим.

Ти питаш ме защо в теб намерих любовта си.
Не зная. Може би намерих свойто второ Аз.
Не виждаш ли, че мислите дори са ни еднакви?
И те за нашата любов са знак?

Ти питаш ме защо докоснах твоя свят.
Не знам. И в отговор ще те попитам
как, защо и ти при мен се спря?
Не беше ли това на съдбата ни знак?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...