Ти помниш ли...
Ти помниш ли какво си обещавахме,
когато под разцъфналите люляци
вървяхме двамата - единствени в света,
замаяни от толкоз много щастие.
Какво ли се прекърши вече в нас,
и кой ли ни прокле пред Бога,
че тъй светът, насъскан срещу нас,
залива ни с нечовешка злоба.
Сега вървим - нарамили съдбата си,
наместо кръст към своята Голгота
и само стъпките ни в мъртва тишина
оттекват в своята самотност.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Панайотова Все права защищены
