Ти пръв сред първите остана
Ти пръв сред първите остана,
любов в душата ми създал
и неподозирана омая
на всяка клетка в мен раздал.
С теб всички пътища пребродих
и всички чувства с тебе изживях.
Чрез любов,копнежи и тревоги
на красотата името узнах.
Ти пръв сред първите остана
тъга в зениците посял,
но не за скорошна забрава
си сълзите ми призовал.
Без тебе всяка болка удвоена
се връщаше в душата ми без жал,
но тръгваше отново път поела
от надеждата да проси цяр.
Сред тъжните най-тъжна станах,
сред щастливите най-първа бях.
Какво като душата си опарих,
нали за теб единственно живях!
© Росица Петрова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Тъжна е лирическата,събрала много мъка...
Но стихът е красив! -
Здравей, Етчи!
Благодаря за поетичният коментар!
Здравейте, Кити и Мария!
Радвам се,че сте тук!
Поздрави! -
Прекрасно е!!!
-
Боли те,тъга голяма в сърцето има,
но не напразно дните ти са пропилени.
Макар че с него част от теб си отива,
от съдбата щастливи дни са ти отредени.
Браво за стиха Роси,много силен и тъжен.
Поздрав и усмивка. -
Познаваш човешката природа ,Мая!
Благодаря! -
дълбоко в теб личи, че си скръбна, Роси.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Те лирическите ни са все едни такива ревли...омръзна ми да я слушам