Ти пръв сред първите остана
Ти пръв сред първите остана,
любов в душата ми създал
и неподозирана омая
на всяка клетка в мен раздал.
С теб всички пътища пребродих
и всички чувства с тебе изживях.
Чрез любов,копнежи и тревоги
на красотата името узнах.
Ти пръв сред първите остана
тъга в зениците посял,
но не за скорошна забрава
си сълзите ми призовал.
Без тебе всяка болка удвоена
се връщаше в душата ми без жал,
но тръгваше отново път поела
от надеждата да проси цяр.
Сред тъжните най-тъжна станах,
сред щастливите най-първа бях.
Какво като душата си опарих,
нали за теб единственно живях!
© Росица Петрова All rights reserved.
