18 мар. 2011 г., 12:02  

Ти реши

785 0 5

Аз нямам неизпратени писма.
Ти знаеш - аз ги писах по паважа,
оставях ги да съхнат под дъжда
и по снега стопен записвах всичко важно.

Така че ти реши дали можах
да ти разкажа мойта гледна точка!
Дали бе благородство или грях,
но с истината всичко между нас започна.

Дори и малко страшно да звучи,
но без илюзии се доближавам.
Дали ще пожелаеш - ти реши -
да ме приемеш или да ме изоставиш.

 

 

Публикувано във:

в-к Ретро 11-17.02.2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много!
  • страхотен стих
  • Харесвам категоричността ти!Понякога истината е толкова пряма,че няма място за лирика...особено когато е казана от силна личност!
  • Категорично и истинско,иначе и на мен ми допадна първия куплет!
  • Днес пак четох стиха ти и се коригирам! Отличен е!

    Поздрав, ПГ !

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...