Аз нямам неизпратени писма.
Ти знаеш - аз ги писах по паважа,
оставях ги да съхнат под дъжда
и по снега стопен записвах всичко важно.
Така че ти реши дали можах
да ти разкажа мойта гледна точка!
Дали бе благородство или грях,
но с истината всичко между нас започна.
Дори и малко страшно да звучи,
но без илюзии се доближавам.
Дали ще пожелаеш - ти реши -
да ме приемеш или да ме изоставиш.
Публикувано във:
в-к Ретро 11-17.02.2016
© Павлина Гатева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
