Ти ще простиш ли? Дали ще простя?
Помниш ли, помниш ли, сумракът тих,
пейката, тръпнеща в здрача?
Стих, тъй несръчен, на теб посветих,
сричах го – да не заплача.
Помниш ли топлата, милваща длан –
вятър в косите ни меки?
Ясна Луна, с поглед в бъдното взрян –
виждащ отвъд и далеко.
Помниш ли, помниш ли как разцъфтя,
тихо салкъмът, на двора?
Той я целуна, целуна го тя –
птица насън избърбори.
Помниш, разбира се в утрото как,
сребърни струни, дъждовни –
пееха, плачеха – може би в знак,
че сме открили разковник.
Помниш ли, минаха много лета,
скрежът покри ни косите.
Ти ще простиш ли? Дали ще простя?
Сенки две влюбени питат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
