13 янв. 2010 г., 20:27

Ти си

907 0 0

                 Ти си

 

Видях те и веднага те познах…

очите плахи - пълни с добрина,

... устните прекрасни -

 всяка вечер ги целувам.

Един-единствен жест

без дъх оставя ме за дълго…

Познах те… Аз те чакам

  цяла вечност.

Дали ще се усмихнеш,

мое цвете.

Защо е мъката в очите ти?

 Усмивката краси те

толкоз рядко. Обичам те!

Светът те плаши,

        душата ти се моли.

Нима не виждаш щастието,

 загледай се в очите мои.

Ръка пресягам, за да те погаля,

с нежна обич те заливам,

аз искам ти да си щастлива,

животът ми отново има смисъл.

    А ти отскачаш…

Нима съм груб - прости ми.

     Объркана си…

Дъхът ми спира занемял,

крещи във мене всяка клетка,

нима ще ме подминеш -

трудно,трудно е да бъдеш сам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдан Велков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....