Ти си

Видях те и веднага те познах…

очите плахи - пълни с добрина,

... устните прекрасни -

 всяка вечер ги целувам.

Един-единствен жест

без дъх оставя ме за дълго…

Познах те… Аз те чакам

  цяла вечност.

Дали ще се усмихнеш,

мое цвете.

Защо е мъката в очите ти?

 Усмивката краси те

толкоз рядко. Обичам те!

Светът те плаши,

        душата ти се моли.

Нима не виждаш щастието,

 загледай се в очите мои.

Ръка пресягам, за да те погаля,

с нежна обич те заливам,

аз искам ти да си щастлива,

животът ми отново има смисъл.

    А ти отскачаш…

Нима съм груб - прости ми.

     Объркана си…

Дъхът ми спира занемял,

крещи във мене всяка клетка,

нима ще ме подминеш -

трудно,трудно е да бъдеш сам.