И ето ден – и ето нощ е,
душата ми гори за теб, мое съкровено още.
И ето радост – и ето мъка.
Докога ще бъдем в затвора на тази несполука?
Глава на твоето рамо навеждам,
блажен аромат усещам.
И като че ли твоята сянка над моята стои,
защото ти си аз, а аз съм ти.
Ела! Нека бъдем едно.
В тази тиха вечер да забравим всяко зло.
Приведи се над мен,
целуни ме
и ми кажи – ти си аз, а аз съм ти!
© Мерилин Любенова Все права защищены