И ето ден – и ето нощ е,
душата ми гори за теб, мое съкровено още.
И ето радост – и ето мъка.
Докога ще бъдем в затвора на тази несполука?
Глава на твоето рамо навеждам,
блажен аромат усещам.
И като че ли твоята сянка над моята стои,
защото ти си аз, а аз съм ти.
Ела! Нека бъдем едно.
В тази тиха вечер да забравим всяко зло.
Приведи се над мен,
целуни ме
и ми кажи – ти си аз, а аз съм ти!
© Мерилин Любенова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
