Посвещавам на antoan1antoan (Антоан Антонов)
Някой ден
ще ме попиташ
теб ли обичам повече
или живота си
и аз ще ти отговоря -
живота си.
И ще си тръгнеш
без да си разбрал,
че моят живот си ти!
Но сега остани, защото
съм в тебе с очи на икона
и най-тъжната точка
на ириса в твойте очи.
Сега остани, защото съм
слънцето, стоплящо твоето тяло.
Аромат на цветя съм във въздуха,
а ти си въздухът, който разнася ги.
Сега остани, защото
ти си мечтата, озарила съдбата ми,
а аз съм великолепното й осъществяване.
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены