30 нояб. 2008 г., 00:43

Ти си...аз съм...

1.1K 2 23

 

 Посвещавам на antoan1antoan (Антоан Антонов)

 

 

Някой ден

ще ме попиташ

теб ли обичам повече

или живота си

и аз ще ти отговоря -

живота си.

И ще си тръгнеш

без да си разбрал,

че моят живот си ти!

Но сега остани, защото

съм в тебе с очи на икона

и най-тъжната точка

на ириса в твойте очи.

Сега остани, защото съм

слънцето, стоплящо твоето тяло.

Аромат на цветя съм във въздуха,

а ти си въздухът, който разнася ги.

Сега остани, защото

ти си мечтата, озарила съдбата ми,

а аз съм великолепното й осъществяване.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сърдечни благодарности на любимите ми Мариники и Ники! Целувам ви!
  • нежно и красиво...Веси...и обичащо...като за Антоан...за неговата нежна душа...
    с обич за двама ви...
  • Великолепна си!Разбиваща,както винаги!
  • Хи-хи, бате Зем, че как да съм тъжна, Весела съм (и с голяма и с малка буква). Лягай си спокойно да спиш
    (Зем, всичко разбрах, ама коя е Любена, бе душа?)
  • Лельо, има врабчета и вранки и гълъбчета и златни листенца като мойте обички! Не си тъжна?! Аз няма спа! Любена и Зем.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...