30.11.2008 г., 0:43

Ти си...аз съм...

1.1K 2 23

 

 Посвещавам на antoan1antoan (Антоан Антонов)

 

 

Някой ден

ще ме попиташ

теб ли обичам повече

или живота си

и аз ще ти отговоря -

живота си.

И ще си тръгнеш

без да си разбрал,

че моят живот си ти!

Но сега остани, защото

съм в тебе с очи на икона

и най-тъжната точка

на ириса в твойте очи.

Сега остани, защото съм

слънцето, стоплящо твоето тяло.

Аромат на цветя съм във въздуха,

а ти си въздухът, който разнася ги.

Сега остани, защото

ти си мечтата, озарила съдбата ми,

а аз съм великолепното й осъществяване.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечни благодарности на любимите ми Мариники и Ники! Целувам ви!
  • нежно и красиво...Веси...и обичащо...като за Антоан...за неговата нежна душа...
    с обич за двама ви...
  • Великолепна си!Разбиваща,както винаги!
  • Хи-хи, бате Зем, че как да съм тъжна, Весела съм (и с голяма и с малка буква). Лягай си спокойно да спиш
    (Зем, всичко разбрах, ама коя е Любена, бе душа?)
  • Лельо, има врабчета и вранки и гълъбчета и златни листенца като мойте обички! Не си тъжна?! Аз няма спа! Любена и Зем.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....