Ти си любовта

4 февр. 2012 г., 14:06

Поэзия » Любовная

1005 0 2

Вятърът играе си с листата, паднали навън,

и есенният дъжд попива в сухата земя.

В душата ми прохождаш ти като насън,

проплаква тиха нощна тишина

Заспивам в легло, застлано от мечти,

и мислите за теб са моята постеля,

и само тебе виждам, затворя ли очи,

за теб и твойте устни заспивайки копнея.

Звезди обсипали са нощното небе,

във всяка виждам твоето лице.

Заспивам, ала с отворени очи.

И тази нощ ще търся път към свойте мечти.

А луната, сгушила се нейде в мрака, твойто име тихо ми шепти.

Сънувам те - стоиш пред мен, огряна от слънчеви лъчи,

а вятърът като дете играе си с твойте коси,

росата нежно гали увехтелите цветя,

събуждам се и виждам - ти си любовта.