Ти си любовта
Вятърът играе си с листата, паднали навън,
и есенният дъжд попива в сухата земя.
В душата ми прохождаш ти като насън,
проплаква тиха нощна тишина
Заспивам в легло, застлано от мечти,
и мислите за теб са моята постеля,
и само тебе виждам, затворя ли очи,
за теб и твойте устни заспивайки копнея.
Звезди обсипали са нощното небе,
във всяка виждам твоето лице.
Заспивам, ала с отворени очи.
И тази нощ ще търся път към свойте мечти.
А луната, сгушила се нейде в мрака, твойто име тихо ми шепти.
Сънувам те - стоиш пред мен, огряна от слънчеви лъчи,
а вятърът като дете играе си с твойте коси,
росата нежно гали увехтелите цветя,
събуждам се и виждам - ти си любовта.
© Николай Денков All rights reserved.
