Светът се сви в черупката на орех
и стана някак непривично тх.
Когато си отиде, се помолих
сърцето ми да може да прости.
И да забрави как започна всичко –
с една усмивка и със думи две;
как бързо заприлича на обичане,
дордето го отвяха ветрове.
Глухарчето така без шум отлита
и не оставя никаква следа.
Душата ми бе пълна медна пита –
сега е само капка свобода.