voda (Елица Ангелова)
586 14113
14.05.2008 г., 9:01 ч.  

Останалото в мен 

  Поезия » Любовна
1177 1 22

Светът се сви в черупката на орех
и стана някак непривично тх.
Когато си отиде, се помолих 
сърцето ми да може да прости.

И да забрави как започна всичко –
с една усмивка и със думи две;
как бързо заприлича на обичане,
дордето го отвяха ветрове.

Глухарчето така без шум отлита
и не оставя никаква следа.

Душата ми бе пълна медна пита  –
сега е само капка свобода.




 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??