Ти си моята съдба!
Твоите дълбоки сини очи.
Неповторимата ти мила усмивка.
Златисторусите ти нежни коси,
които ме превръщаха в щастливка.
Обичах снимките ни аз да разглеждам.
На ум образът ти да рисувам.
Жадувах в очите ти да се вглеждам
и тихо да си представям, че сънувам.
С теб се чувствах защитена
и завинаги желана.
Със теб тъгата беше забранена
и само на теб останах предана.
Сега не спирам да се моля
всеки миг аз тебе чакам.
И не ще спра да се боря,
макар че толкова много плаках.
Никога няма да се откажа.
ТИ СИ МОЯТА СЪДБА!
И с времето аз ще докажа,
че сбъдва се всяка моя мечта!
Неповторимата ти мила усмивка.
Златисторусите ти нежни коси,
които ме превръщаха в щастливка.
Обичах снимките ни аз да разглеждам.
На ум образът ти да рисувам.
Жадувах в очите ти да се вглеждам
и тихо да си представям, че сънувам.
С теб се чувствах защитена
и завинаги желана.
Със теб тъгата беше забранена
и само на теб останах предана.
Сега не спирам да се моля
всеки миг аз тебе чакам.
И не ще спра да се боря,
макар че толкова много плаках.
Никога няма да се откажа.
ТИ СИ МОЯТА СЪДБА!
И с времето аз ще докажа,
че сбъдва се всяка моя мечта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хриси Димитрова Все права защищены
