15.04.2006 г., 20:25 ч.

Ти си моята съдба! 

  Поезия
2004 0 6
Твоите дълбоки сини очи.
Неповторимата ти мила усмивка.
Златисторусите ти нежни коси,
които ме превръщаха в щастливка.

Обичах снимките ни аз да разглеждам.
На ум образът ти да рисувам.
Жадувах в очите ти да се вглеждам
и тихо да си представям, че сънувам.

С теб се чувствах защитена
и завинаги желана.
Със теб тъгата беше забранена
и само на теб останах предана.

Сега не спирам да се моля
всеки миг аз тебе чакам.
И не ще спра да се боря,
макар че толкова много плаках.

Никога няма да се откажа.
ТИ СИ МОЯТА СЪДБА!
И с времето аз ще докажа,
че сбъдва се всяка моя мечта!

© Хриси Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И от мен 6!Хубаво е!
  • Много много много благодаря!
    Колкото и двойки да ми пишат, Вашите коментари са ми безценни и ме карат да не им обръщам внимание
  • За какви двойки говориме?
    ооо - мога да ти кажа няколко човека който са способни да пишат 2 на това, ама айде ще се лиша от коментар...
    Иначе за стихото - е какво да кажа - 6 разбира се, много ми харесва и отново си разкрила душата си по прекрасен начин...
  • Хубаво стихотворение!
  • стихотворението ти е хубаво и въобще не заслужава двойка
  • Много благодаря за положителната оценка!
    Поне да беше имал/а смелост да кажеш ЗАЩО!
Предложения
: ??:??