9 апр. 2007 г., 15:06
Навън е мрачно и вали.
Сълзи напират в моите очи:
за пореден път ме лъжеш ти
и сърцето ми във миг разби.
Остави ме отчаяна, сама,
да плача във прегръдката зловеща на нощта.
Отиде ти при друга, по-добра
и каза ми, че всичко е било лъжа.
Не се ядосвам, че отиде си от мен,
не съжалявам аз за никой ден.
Не мога само да си обясня
къде успях аз да сгреша. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация