... ти си толкова красива
Погледът плах, а ефирна свян
свежда бавно надолу клепачите.
Бузите, леко червени от срам,
а устните- напомнят ми малините.
Чувствата отново са пробудени,
през деня спиш, през ноща мислиш.
Знам, нали бяхме някога влюбени,
подпираше се на мен, докато избираше.
Гримирал съм се, като шут,
а ти си толкова красива.
Знам че си влюбена в друг,
но ти отива...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислав Русев Все права защищены
