26 дек. 2007 г., 13:36
Ето, днест отново те срещнах и ти беше толкоз красив, срамежливо главата си сведох, а ти погледна встрани. И така всеки ден се разминаваме, като двама непознати през деня, двама с тебе се събираме щом изгрее първата луна. Щом те видя, аз цяла треперя, вдишвам твоя мъжки аромат, от любов към тебе душата ми стене, но от отказа ти много ме е страх. И всеки ден изминаващ аз все повече се влюбвам в теб, погледнеш ли ме просто ме смразяваш, усмихнеш ли се - топя се като лед. И винаги до теб ще бъда, дори и да ме мразиш за това, ще се превърна в твоя сянка, ще съм до тебе до смъртта. Обещавам ти, заклевам се, любими, ти единствен си за мен във този свят, но отблъснеш ли ме, Боже мили, ще повехна като скъсан цвят. Ще се превърна в пепел изгоряла, ще ме обгърне черна самота и болката във мене, неизтляла, ще отвори рана огнена в нощта. И тази рана ще ме мъчи, ще ми горчи и ще боли, но нищо не ще узнаеш, скъпи, не ще узнаеш ти за моите беди. Не ще чуеш ни стон, ни вопъл от моите уста, просто ще б ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация