Ето, днест отново те срещнах и ти беше толкоз красив, срамежливо главата си сведох, а ти погледна встрани. И така всеки ден се разминаваме, като двама непознати през деня, двама с тебе се събираме щом изгрее първата луна. Щом те видя, аз цяла треперя, вдишвам твоя мъжки аромат, от любов към тебе душата ми стене, но от отказа ти много ме е страх. И всеки ден изминаващ аз все повече се влюбвам в теб, погледнеш ли ме просто ме смразяваш, усмихнеш ли се - топя се като лед. И винаги до теб ще бъда, дори и да ме мразиш за това, ще се превърна в твоя сянка, ще съм до тебе до смъртта. Обещавам ти, заклевам се, любими, ти единствен си за мен във този свят, но отблъснеш ли ме, Боже мили, ще повехна като скъсан цвят. Ще се превърна в пепел изгоряла, ще ме обгърне черна самота и болката във мене, неизтляла, ще отвори рана огнена в нощта. И тази рана ще ме мъчи, ще ми горчи и ще боли, но нищо не ще узнаеш, скъпи, не ще узнаеш ти за моите беди. Не ще чуеш ни стон, ни вопъл от моите уста, просто ще бъда безмълвна жена и само аз ще зная за раната страшна, мили, аз зная - за теб тя не е важна. Не ще ти досаждам с моите думи, не ще видиш в очите сълзи, в мене, знай, мечтата се срути, но нищо не знаеш - мълчи. Затова ще ти кажа аз сбогом, ще те помоля да погледнеш небето в нощта, вдигни очите си нагоре и ще видиш моята звезда. А до нея твоята ще свети, ще блести, ще ме огрява с топлина, ще заспя тихо под нашите звезди, които заедно са във съня.
"Обичам те, обичам те!", аз викам, погледни ме, моля те, поспри, ти знаеш, че страшно много те обичам...
Бъди добър - обичай ме и ти!!!!