26.12.2007 г., 13:36

Ти си в моето сърце завинаги

1.9K 0 2
Ето, днест отново те срещнах и ти беше толкоз красив, срамежливо главата си сведох, а ти погледна встрани. И така всеки ден се разминаваме, като двама непознати през деня, двама с тебе се събираме щом изгрее първата луна. Щом те видя, аз цяла треперя, вдишвам твоя мъжки аромат, от любов към тебе душата ми стене, но от отказа ти много ме е страх. И всеки ден изминаващ аз все повече се влюбвам в теб, погледнеш ли ме просто ме смразяваш, усмихнеш ли се - топя се като лед. И винаги до теб ще бъда, дори и да ме мразиш за това, ще се превърна в твоя сянка, ще съм до тебе до смъртта. Обещавам ти, заклевам се, любими, ти единствен си за мен във този свят, но отблъснеш ли ме, Боже мили, ще повехна като скъсан цвят. Ще се превърна в пепел изгоряла, ще ме обгърне черна самота и болката във мене, неизтляла, ще отвори рана огнена в нощта. И тази рана ще ме мъчи, ще ми горчи и ще боли, но нищо не ще узнаеш, скъпи, не ще узнаеш ти за моите беди. Не ще чуеш ни стон, ни вопъл от моите уста, просто ще бъда безмълвна жена и само аз ще зная за раната страшна, мили, аз зная - за теб тя не е важна. Не ще ти досаждам с моите думи, не ще видиш в очите сълзи, в мене, знай, мечтата се срути, но нищо не знаеш - мълчи. Затова ще ти кажа аз сбогом, ще те помоля да погледнеш небето в нощта, вдигни очите си нагоре и ще видиш моята звезда. А до нея твоята ще свети, ще блести, ще ме огрява с топлина, ще заспя тихо под нашите звезди, които заедно са във съня.
"Обичам те, обичам те!", аз викам, погледни ме, моля те, поспри, ти знаеш, че страшно много те обичам...
Бъди добър - обичай ме и ти!!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...