Ти, сърце ...
Усмири се накрая, сърце!
Не събирай небесни трошици!
Не протягай напразно ръце
подир сенки на литнали птици!
Не търси споделена вина!
Не очаквай, не питай, не искай!
Със приведени, зли рамена
вечерта идва - плашещо ниска.
Ако някой те ритне, плачи!
Ала тайно... светът да не знае.
Срещай утрото с нови очи
и отново обичай безкрая.
Топло, мое сърце, остани!
Не се вглеждай с възхита в тъгата!
Някой ден подир хиляди дни
Бог за теб ангел бял ще изпрати.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
