Ти, сърце ...
Усмири се накрая, сърце!
Не събирай небесни трошици!
Не протягай напразно ръце
подир сенки на литнали птици!
Не търси споделена вина!
Не очаквай, не питай, не искай!
Със приведени, зли рамена
вечерта идва - плашещо ниска.
Ако някой те ритне, плачи!
Ала тайно... светът да не знае.
Срещай утрото с нови очи
и отново обичай безкрая.
Топло, мое сърце, остани!
Не се вглеждай с възхита в тъгата!
Някой ден подир хиляди дни
Бог за теб ангел бял ще изпрати.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
