Sep 7, 2018, 4:55 PM

Ти, сърце ...

  Poetry
676 8 7

 

Усмири се накрая, сърце! 
Не събирай небесни трошици! 
Не протягай напразно ръце
подир сенки на литнали птици!

 

Не търси споделена вина!
Не очаквай, не питай, не искай!
Със приведени, зли рамена
вечерта идва - плашещо ниска.

 

Ако някой те ритне, плачи! 
Ала тайно... светът да не знае.
Срещай утрото с нови очи
и отново обичай безкрая.

 

Топло, мое сърце, остани! 
Не се вглеждай с възхита в тъгата! 
Някой ден подир хиляди дни 
Бог за теб ангел бял ще изпрати.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...