11 янв. 2009 г., 22:05

Ти сърце нямаш

1.3K 0 16
 

Сега съм сама,

няма те до мен в нощта.

И боли ме, и тъжа,

в мислите си пак към теб вървя.

 

Докога ще е така,

докога ще съм сама?

Знам, няма да те върна...

Но не мога и да те забравя.

 

Защо подмами ме,

а после - заряза ме?

Защо поиска ме

и отново - отблъсна ме?

 

Телефона не си вдигаш,

със sms-и се сбогуваш.

После ме подлъгваш

и пак ме отблъскваш.

 

Изведнъж се променяш...

Какви игри играеш,

на какъв се правиш?

Ти сърце нямаш!

 

03.01.2009 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Герджикова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз не се впрягам, вие сами си се впрягате.
  • То... и за Пайнер не става. Май!

    п.п.: Към автора - не се впрягай, ами помисли малко... почети и пак опитай. Нищо не става отведнъж. С най-добри чувства ти го казвам.
  • Аз не намеквам.Не става!
  • Хей, хора, не е нужно да се заяждате един с друг. В това смисъл няма. Хората са различни и не може всички да пишат по един и същи начин. Нали сайта си има редактори, които определят дали нещо ще се публикува или не. Е, щом те са допуснали да е тук, значи все пак има някаква стойност. И разбира се не може да се харесва на всички. Ако всички ахкаме и охкаме, и пишем еднакво то тогава няма смисъл изобщо да се пише. Ако някой не е съгласен с мен нека пише
    И още нещо, ако Силвето пишеше чалга парчета щеше да ги даде в пайнер а не да ги пуска тук и да ги чете някой без да има смисъл. Това е.
    На мен лично ми харесва творението й. Все пак за да пишем ни трябва нещо, което да ни вдъхновява.Не можем да си смучем редовете от пръстите и те да не носят никакъв смисъл. Важно е чувството, важни са изживяванията. Всеки велик творец не е писал просто ей така или не е рисувано просто ей така. Всеки вижда нещо красиво и хубаво в своите творения и това е уникалното в тях. Това е от мен. До скоро
  • Благодаря, Пламка.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...